За първи път се виждам встрани от огледалото.Там съм различна от представата ми за мен.Трябва да се взра в неща,за които не искам да знам.Те разрушават статуквото.Те ми казват че съм нарцистична,зависима от нечие одобрение,че не съм свободна.Свободна да живееш себе си отричайки цялата вселена,после да я приемеш - ДА СИ!
Сега те питам:
-Копнежа за близост част от пътя ли е?
-Любовта е енергията,която докосва всички,но и всеки поотделно.Щом така е сътворено това есетествено ли е?
-Аз съм част от всичко,но съм и всичко което съм.Мога ли да искам да бъда тая,която няма да утоли жаждата ти,защото вижда извора и знае,че ще го намериш., а тя има нужда от жаждата ти?
-Ако не утолиш нечия жажда това не е ли най-доброто,което можеш да направиш,за някого,за да намери извора?
-Ако ти вървиш към светлината,а аз не искам - това не е ли най-сигурният начин да се срещнем?
-Ако аз те обичм, а ти ми обясняваш какво е това то наистина ли е?
-Ако аз не съм и трябва да чакаш да се родя - НАПРАВИ ГО!
