Когато видях пеперудата да се целува с мака потъвайки в червените му пламъци онемях от възторг!
Взирах се докато осъзнах,че те се целуват вътре в мен.Аз бях и целувката и мака и пърхащата пеперуда.Аз бях и вятъра,който игриво ги залюля,носейки се над всичко,което е и в него.Тогава родих и небето.Поставих го над очите си,къпех се в бездънната му синева.Утробата ми се напрягаше и с мощен тласък му подари една топла,пулсираща с любов покорна земя.И нейната утроба полудяла от любов му даряваше зелени деца дървета,докосваше го с протегнатите си ръце-върхове,раждаше океани , за да потъва то в нея...
Когато това не и достигаше контракциите и изхвърляха мощен,изпепеляващ огън нагоре-към него,за да се върне обгаряйки я , защото небето е встрани от нетърпеливите.
От мен през всичко вибрираше розова,синя,червена,сребриста ,жълта и бяла любов,раждайки безброй нюанси,които от своя страна......
Това нещо в мен се задъхваше от мощта си.Леко озадачено,малко преситено се прибра в себе си....И ЗАСЪНУВА КАК РАЖДАЙКИ СЕ ПОРАЖДА.
Усмихваше се с обречено смирение.
То беше родената да ражда утроба,безкрайно и вечно!
Есен
Есен
Няма коментари:
Публикуване на коментар