Когато те съзрях не разбрах,че те познах.Лумналият зелен лъч ми напомни величествен залез сред диви върхове.Усетих отплатата за извървяният ми ден.
Пътувала бях дълго,за да дойда навреме- малко преди залеза.Тогава,когато лъчите целуват истински,за да ги запазят и помнят до утре.За да има утре и чакащи да бъдат огрени.
Дойдох на залеза,защото лъчите вече не могат да си позволят разточителство.Те са само за тези, които са ги дочакали.Чакали- докато те щедро са се раздавали на всичко, което е било по пътя им.
Утрото е щастливо новородено,което нехае за вечерта,зенита знае за мрака,но вярва че има силата да го отложи,но залеза, залеза знае че трябва пак да се роди.И затова иска да оплоди дарявайки себе си в последния лъч.
Затова дойдох,заради този лъч,за да те зачена и да се родим отново.Но пред нас е нощта,която ражда и е най-глямото тайнство,което трябва да изживеем,за да се роди зората...
